Община Бяла Слатина

Преди малко повече от 1330 години Попица е военизирано селище, а в неговите околности преминава защитен окоп, популярен като Аспаруховият вал. Днешното признателно поколение, вдъхновявано от местния общественик и радетел за родова и национална памет, Павел Чолашки, увековечава  този миг от историята на селото, като съгражда барелеф и паметни плочи на знаменателните места. На 25 май, от11 часа, пред тукашната музейна сбирка, бе открит барелеф на хан Аспарух.Паметният знак е проектиран от д-р Кременски, по идея и със средства на Павел Чолашки. Немалко пари влага и дарителят Иван Стойчев, земеделски производител и арендатор. Там, където е бил Аспаруховият вал и границата на нашата тогавашна държава с Византия – местността Баира – също е поставен паметен знак - камък с надпис.

Паметните знаци бяха осветени от отец Тодор Дудов от белослатинския църковен храм „Света Параскева”.

След трийсет години се сбъдва мечтата на бригадирското поколение в Попица, Белослатинско, да се увековечи с паметен знак ролята на тяхното родно село в основаването на българската държава преди повече от 1330 години. Тогава селото не е в границите на новата българска държава. Но неговите жители получават отговорната патриотична задача да охраняват защитен окоп. Това реди в словото си Павел Чолашки, по време на откриването на 25 май, 2013 година, което започна с водосвет. И уточнява, че Аспаруховият вал минава през землището на Попица, наоколо 200 метра, източно, от село Габаре. С лице към запад, в онова далечно време, тук са построени кули-бойници, като укрепления, откъдето славните войни на хана стрелят с лъкове и стрели, а после – и с копия - при появата на византийците на Баира. Ровът е непревземаем. Така Аспарух удържа победи и територии.При разкопки, по билото на местността, през 1950/55 година са намерени железни накрайници от копия и стрели, частици юзди, меч, монети. Тези светини се пазят в музейната сбирка на тукашното основно училище „Св. св. Кирил и Методий” и във Врачанския исторически музей, потвърждава г-н Чолашки.

Сведенията са почерпени от написаното от старши научен сътрудник, кандидат на историческите науки и директор на Врачанския исторически музей в недалечното минало, Богда Николов, и от местни родолюбиви българи, като учителя-историк Симеон Попов, д-р Марин Кременски, адвоката Цветан Дакич, летеца Цветан Дичков, а най-важно се оказва свидетелството на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

В словото си Павел Чолашки се обърна към присъстващите и най-вече, към най-младото поколение– да изучават и помнят славното минало на родното си село, да се прекланят пред великия хан Аспарух и неговите войни – основатели на нашата родина и да продължават делата на своите предци.

Духовата музика на селото, възстановена отново от родолюбиви люде, начело с Павел Чолашки,изсвири „Край Босфора шум се вдига”. Правнукът на Чолашки, Светозар Христов развълнува присъстващите с изпълнението на Вазовото стихотворение „Аз съм българче”. А внучката на бай Пали Чолака, както е популярен той тук, сред съселяните си, Елена Йорданова огласи информацията, която бе събрала за известните българи, родом от селото, сред които няколко министри, професори,депутати. Последва незабравимата българска песен „Пътнико свиден, пътнико драг”(„Една българска роза”), отново в интерпретация на селската духова музика.

Присъстващите изиграха няколко хора. 

После те похапнаха от курбан-чорбата, приготвена от готвача Виолета Ангелова, със средства от Павел Чолашки и съдействието на Мариян Алексиев – Мушко, местен търговец.

Мнозина посетиха и другото свещено за селото място. Камъкът е поставен точно там, където преди време е минавал Аспаруховия вал – от Стара планина – от Роман, покрай село Габаре, Попица, Кнежа, та чак до Остров и поречието на Дунава. Той е висок близо два метра и точно толкова – широк. И камъкът и барелефът са изработени от врачански камък, доставен от село Върбешница. Надписите по тях са дело на художника-каменоделец Валентин Петров, от Борован.

 Цвета Стефанова