Представяне на новата книга на нашия земляк Петър Доневски „На село зреят черешите”
Дата на публикуване:
26.06.2013 14:31
На 17 юни в София се състоя представяне на новата книга на нашия земляк Петър Доневски „На село зреят черешите”. Присъстваха много известни български творци – Георги Константинов, Драгомир Шопов, Матей Шопкин, Никола Инджов, Христо Черняев и други. Тук са и представители от Белослатинския край – Красимира Милчева, Дамян Францов и Пенка Чернева, както и вокалната група към Пенсионерския клуб, екип от местната кабелна телевизия „Ета Рава” и от телевизия „Михайлов” във Враца, служители от читалище „Развитие” в Бяла Слатина. Велин Георгиев откри тържествената за автора вечер, като „не скри своята слабост към този автентичен стопанин на българското Село и Слово”. А след това приятелите, гостите, писателите бяха неудържими. Всеки искаше да изкаже мислите и чувствата си за новото издание на Доневски. Матей Шопкин и Драгомир Шопов го поздравиха, а белослатинската поетеса Красимира Милчева изрази не само своите, а и емоциите на белослатинските творци. Актрисата Богдана Вулпе прочете прочувствено един разказ, а госпожа Василка Цачева за пореден път изказа своето професионално и компетентно мнение.
Шестата книга на Доневски е отново за селото. След неговите „Уморени пътища” тази е по-оптимистична. Но разказите и стилът на писателя са неизменни. Връщат ни към „реално изживени времена, история, която ни учи”. Те „не са измислени”, а са „реално отражение на една действителност, която никой не може да отрече”.
Своя музикален поздрав поднесе и вокалната група към Пенсионерския клуб. Бяха прочетени и поздравителни адреси от инж. Иво Цветков – кмет на Община Бяла Слатина и от инж. Харалампи Петков председател на Общинския съвет. А председателят на читалището Николай Алексиев поздрави лично автора.
Разказите на Петър Доневски са не само увлекателни и художествени, те са и един жив летопис, една история на българското село, и то селото от нашия Белослатински край. Той ни връща към „силата на чернозема и тихите вечери край Скът”. А ние, неговите читатели оставаме завинаги подвластни на „духа и магията на родния край”. Благодарим му за това!